Обръщаемост на материалните запаси: формулата, един пример с числа и капаните, които я правят по-красива, отколкото е

Какво е обръщаемост на материалните запаси

Обръщаемостта на материалните запаси показва колко пъти за даден период складът се е „изпразнил“ и напълнил отново, измерено в пари. Ако коефициентът за една година е 6, средната наличност е била продадена и подменена шест пъти през годината.

Същото число може да се изрази и в дни. Тогава въпросът е колко дни средно стои една единица наличност, преди да бъде продадена. Коефициент 6 за година отговаря на около 61 дни. Двете форми казват едно и също. Дните обаче се разбират по-лесно от всеки в склада и в покупките, затова на практика предпочитам тях.

Важно е да се уточни какво точно мерим. Обръщаемостта не е оборот и не е печалба. Тя е отношение между това, което е излязло от склада, и това, което средно е стояло в него. Висок оборот при огромен склад може да даде ниска обръщаемост, а скромен оборот при малък и добре поддържан склад може да даде висока.

Формулата: коефициент и дни

Corporate Finance Institute дава стандартната формула така: коефициентът на обръщаемост е себестойността на продадените стоки, разделена на средната наличност. Средната наличност се получава, като се съберат наличността в началото и в края на периода и сумата се раздели на две.

Дните наличност се смятат по обратния път: наличността, разделена на себестойността на продадените стоки, по 365 за годишен период. Ако вече имате коефициента, е достатъчно да разделите 365 на него.

• Средна наличност = (наличност в началото + наличност в края) / 2.
• Коефициент на обръщаемост = себестойност на продадените стоки / средна наличност.
• Дни наличност = средна наличност / себестойност на продадените стоки × 365, или 365 / коефициента.

Пример стъпка по стъпка

Числата са измислени, за да се види сметката. Търговец на дребно е продал за една година стока със себестойност 240 000 €. На 1 януари наличността в склада по доставни цени е била 50 000 €, а на 31 декември е 30 000 €.

1. Средна наличност: (50 000 + 30 000) / 2 = 40 000 €.
2. Коефициент на обръщаемост: 240 000 / 40 000 = 6.
3. Дни наличност: 365 / 6 ≈ 61 дни.
4. Проверка по другия път: 40 000 / 240 000 × 365 ≈ 61 дни. Двете сметки трябва да дават едно и също. Ако не дават, някъде е смесена себестойност с продажна цена.

Защо се смята по себестойност, а не по продажни цени

Това е най-честата грешка, която виждам. Числителят се взима от отчета за продажбите, тоест с продажните цени и често с ДДС, а наличността се взима от склада по доставни цени. Резултатът излиза завишен с толкова, колкото е надценката. При надценка от 50% коефициентът излиза с 50% по-висок, а дните наличност с една трета по-малко, отколкото са в действителност.

Правилото е и двете числа да са в една и съща мярка. Себестойност на продадените стоки отгоре, наличност по доставна стойност отдолу. Българският счетоводен стандарт СС 2 определя доставната стойност като сумата от всички разходи по закупуването и преработката. Към разходите по закупуване той причислява покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, като търговските отстъпки и рабатите се приспадат. Складовите и административните разходи не влизат в стойността на запасите, а се отчитат като текущи разходи.

На практика това значи, че ако счетоводството ви води наличността коректно, най-сигурният източник и за двете числа е то. Ако смятате от складовата програма, проверете поне веднъж, че нейната стойност на наличността съвпада с тази в счетоводството.

Кое число е добро

Няма едно добро число за всички. Гаур, Фишър и Раман анализират финансовите данни на 311 публично търгувани търговски вериги за годините от 1987 до 2000 г. и публикуват резултата в Management Science през 2005 г. Изводът им е, че обръщаемостта се различава силно между търговците и във времето, и това прави простото сравнение между фирми ненадеждно.

В изследването обръщаемостта е отрицателно свързана с брутния марж и положително свързана с капиталовата интензивност и с това доколко продажбите са надминали очакваното за годината. С други думи, търговец с висок марж нормално върти стоката по-бавно. Магазин за луксозна козметика и магазин за хранителни стоки не бива да се мерят с един и същ аршин.

Затова сравнявам фирмата преди всичко със самата нея: тази година спрямо миналата, този месец спрямо същия месец предишната година. Ако дните наличност растат, а продажбите стоят, в склада се натрупва стока, която никой не купува.

Високата обръщаемост също не е цел сама по себе си. От годините в магазини за хидравлични маркучи и елементи знам, че част от фитингите се продават рядко, но ако ги няма, клиентът с аварирала машина отива при конкурента и купува и маркуча от него. Склад, изрязан до най-бързите артикули, има отлична обръщаемост и губи клиенти. Числото показва къде да погледнете. Решението кой артикул да остане взима човек, който знае защо той е там.

Обръщаемост по артикул, а не само за целия склад

Един коефициент за целия склад крие повече, отколкото показва. Средно 61 дни може да значи, че половината стока се продава за две седмици, а другата половина стои по полгода. Полезното решение идва, когато видите дните наличност по артикул.

Ако продавате през Shopify, помощният център на платформата описва готов отчет за оставащите дни наличност. Той дели крайното количество на средните дневни продажби, като средното се смята от продажбите за последните 28 дни. Артикул без продажби получава N/A, а не безкрайно число. В същата група има и отчет за дела на продаденото: продадените бройки, разделени на сбора от продадените и останалите в наличност.

Тук има две подробности, които трябва да знаете. Първо, по данни на Shopify отчетите за наличност имат история само от 1 октомври 2023 г., така че по-ранен период не може да се смята по този начин. Второ, от 1 октомври 2026 г. отчетите за наличност използват физическата наличност („On hand“) вместо свободната („Available“), а по-старите данни остават по стария начин. Ако сравнявате октомври 2026 г. с по-ранни месеци, част от разликата е от смяната на мярката, а не от склада.

Отчетите в Shopify мерят в бройки и в дни и не заместват коефициента по себестойност. Отчетът за стойността на наличността в края на месеца изисква въведена себестойност на всеки артикул. Без нея парите в склада не могат да се сметнат. Как свързваме складовите движения, местата и наличността с магазина при нас, описваме в „Склад и изпълнение на поръчки“.

Условия, при които на числото може да се вярва

Преди да представя коефициента на някого, проверявам следното.

1. Числителят и знаменателят са в една мярка: себестойност на продаденото и наличност по доставна стойност, без ДДС.
2. Средната наличност е от повече от две точки. При сезонна стока началото и краят на годината често са най-ниските месеци и средното от тях е подвеждащо. По-точно е средното от дванадесетте месечни стойности.
3. Наличността в системата отговаря на рафта. Ако записаните бройки не съвпадат с действителните, коефициентът наследява грешката. Затова броенето в склада идва преди анализа.
4. Мъртвата и бракуваната стока е видна отделно. Стока, която реално не може да се продаде, вдига средната наличност и сваля коефициента. Тя трябва да се види като отделен ред, а не да се размие в средното.
5. Периодите се сравняват еднакво: една и съща дължина, същите месеци, същият метод за изписване на стоката.
6. Стоката на консигнация и тази в транзит е решена изрично: влиза или не влиза, но еднакво всеки път.

Таблица или софтуер

За един годишен коефициент таблицата е напълно достатъчна. Взимате себестойността на продаденото от счетоводството, месечните стойности на наличността и смятате. Това е работа за половин час.

Софтуерът има смисъл, когато искате дните наличност по артикул всяка седмица и искате те да стоят в екрана, от който се поръчва към доставчика. Тогава купувачът вижда, че артикулът има наличност за 140 дни, преди да натисне „поръчай“. Какво включват модулите, с които работим по склада и покупките, може да видите в „Модули“.