Дропшипинг: какво е, кой всъщност печели и защо в България сметката рядко излиза

Какво е дропшипинг с прости думи

Дропшипинг е модел, при който магазинът продава стока, която не държи. Клиентът поръчва при вас, вие препращате поръчката на доставчика, а той изпраща пратката директно на клиента. Така го описва и Shopify в ръководството си от 2025 г.: магазинът продава продукти, които няма в наличност, и прехвърля изпълнението на доставчик.

На хартия вие правите само две неща: намирате купувачи и вземате разликата между вашата цена и цената на доставчика. Складът, опаковането и изпращането са чужда грижа.

В разговорната реч „дропшипинг“ най-често значи стока от Китай през AliExpress или подобна платформа, продавана с реклама във Facebook и TikTok. Има и друг вариант, за който се говори по-рядко: местен или европейски доставчик, който изпраща от свой склад от ваше име. Двата случая са много различни бизнеси и по-долу ще стане ясно защо.

Колко остава от една продажба

Тук обикновено свършват клиповете. Shopify, който няма никакъв интерес да ви отказва от дропшипинга, пише в същото ръководство, че типичният марж при стока от отворените платформи е между 10% и 15%. При затворени мрежи от доставчици, като собствената им Shopify Collective, дават 20% до 50%.

Сега си представете продукт за 30 €. При 15% марж ви остават 4,50 €. От тях трябва да платите рекламата, таксата за плащане, абонамента на платформата и приложенията. И трябва да остане нещо за поръчките, които клиентът връща, и за тези, които никога не стигат до него. Една средна кампания във Facebook лесно изяжда тези пари само за привличането на купувача. Колко струва рекламата там, писах отделно.

Shopify обяснява и защо маржът е нисък: конкуренцията е голяма и магазините се подбиват един друг. Когато един и същ продукт се продава от десетки сайтове с едни и същи снимки, единственото, по което се различавате, е цената. Надпреварата по цена има един победител и обикновено това е доставчикът.

Какво губите, когато стоката не е при вас

Shopify изрежда сам недостатъците на модела и те са точно тези, които виждаме и в нашите магазини, само че от другата страна. Ето ги на нашия език.

• Качеството. Освен да поръчате мостра, нямате почти никакво влияние върху това какво точно ще получи клиентът. Мострата е хубава, петстотната бройка може да не е.
• Наличността. Доставчикът обслужва и други магазини. Продуктът може да свърши, докато рекламата ви все още го продава.
• Срокът и цената на доставката. При доставчик отвъд океана пратката пътува седмици. Ако купувачът поръча три неща от трима доставчици, получава три пратки с три различни цени за доставка.
• Изживяването на клиента. Клиентът не знае, че имате доставчик. За него закъснялата пратка, грешният размер и смачканата кутия са ваша вина, и е прав.

Отговорността остава при вас, дори стоката да не минава оттам

Това е частта, която в клиповете липсва изцяло. За българския купувач магазинът е търговецът. Законът не се интересува кой е залепил етикета на пратката.

Според портала на ЕС Your Europe купувачът при покупка онлайн има право да върне стоката в 14 дни без да посочва причина. Търговецът дължи и законова гаранция от поне 2 години. Ако продуктът се развали в този срок, отговаря продавачът. Когато доставчикът ви е в Китай и не приема връщания, връщането и рекламацията остават ваш проблем и ваш разход. Как се процедира с върната стока, сме описали отделно в статиите за връщането и за рекламациите.

Има и правилата за безопасност на продуктите. Регламентът на ЕС за обща безопасност на продуктите (GPSR) се прилага за продукти, пуснати на пазара от 13 декември 2024 г. Ирландският орган за защита на потребителите го обяснява просто: всеки продукт, за който важи регламентът, трябва да има отговорно лице в ЕС, а данните му трябва да личат на продукта, опаковката или придружаващ документ. Важи и за онлайн продажбите, и за стока от трети страни. Ако продавате безименна джаджа, за която никой в Европа не отговаря, рискувате вие.

Какво се промени през 2026 г.: мито от 3 € за всеки вид стока

Дълго време малките пратки от Китай бяха освободени от мито, ако струваха под 150 €. Това беше една от причините дропшипингът оттам изобщо да се смята.

На 12 декември 2025 г. Съветът на ЕС се договори да въведе фиксирано мито. Според обзора на KPMG от 1 юли 2026 г. стоките в малки пратки на стойност под 150 € се облагат с фиксирано мито от 3 € на артикул. Митото се смята за всеки вид стока според митническата ѝ позиция в пратката, а мярката засяга пратките, регистрирани в IOSS, системата на ЕС за ДДС при внос.

На практика: пратка с калъф за телефон и зарядно не плаща 3 €, а 6 €. При стока за 10–15 € това изяжда голяма част от и без това тесния марж, за който говорихме по-горе.

С ДДС ситуацията е подобна. Отделно от митото, ако продавате от България на купувачи в други държави от ЕС, порталът Your Europe посочва праг от 10 000 € за продажбите от разстояние. Над него ДДС се дължи по ставката на държавата на купувача, а регистрацията в системата OSS (обслужване на едно гише) позволява да го декларирате от една държава. Това важи за всеки онлайн магазин, но много начинаещи дропшипъри разбират за него едва когато дойде първото писмо.

Кога дропшипингът все пак има смисъл

Моделът сам по себе си е нормален, лесен просто не е. Има ситуации, в които работи добре.

• Доставчикът е в България или в ЕС и изпраща от свой склад. Пратката стига за ден-два, няма мито, връщането е възможно. Това всъщност е споразумение за изпълнение от ваше име и може да е много разумно, особено за обемна стока като мебели, техника или резервни части.
• Допълвате вече работещ магазин. Държите в склад това, което се продава всеки ден, а редките и скъпите артикули продавате по поръчка от доставчика. Така каталогът е голям, а парите в склада са малко.
• Тествате продукт, преди да купите партида. Пускате го няколко седмици без наличност, гледате дали изобщо се купува и чак тогава поръчвате количество.
• Имате собствена марка или поне собствено съдържание. Магазин, който има експертиза, свои текстове и свои снимки, не се състезава само по цена.

Какво бих проверил, преди да започна

От годините ми като консултант по европейски програми ми остана навикът първо да смятам, после да мечтая. Тук сметката е кратка и се прави на лист хартия.

Колко ще ми остане от една поръчка след доставчика, митото, ДДС, рекламата и таксите. Кой приема връщанията и колко ми струва едно връщане. Колко дни пътува пратката и дали клиентът ще ги изтърпи, без да звъни. Има ли на продукта данни за отговорно лице в ЕС. Мога ли да синхронизирам наличността на доставчика с магазина, за да не продавам несъществуваща стока.

Последното е най-подценено. Ако наличността на сайта се обновява ръчно или веднъж на ден, рано или късно ще продадете нещо, което го няма. Това е същият проблем, за който писах при разминаването между склада и сайта, просто с чужд склад. При нас връзките с доставчиците се правят като отделни модули, които дърпат наличността и цените автоматично. Как изглежда това, може да видите в „Склад и изпълнение“.

Ако всички отговори излизат добре, дропшипингът е нормален търговски модел. Ако не излизат, никой платен курс по дропшипинг няма да ги промени.