Инкотермс 2020: таблица с всичките 11 условия, какво уреждат и кое да напишете в договора

Какво е Инкотермс и коя версия важи

Инкотермс (Incoterms®) са правила на Международната търговска камара (ICC). Използват се в търговски договори от 1936 г. насам и периодично се обновяват. Последната версия е Инкотермс 2020. ICC я публикува през септември 2019 г. и тя се прилага от 1 януари 2020 г.

Често се търси „Инкотермс 2025“ или „Инкотермс 2026“. Такива версии няма. ICC и днес представя 2020 като най-новата редакция. Старите версии обаче не са отменени. Ако двете страни искат, могат да договорят и Инкотермс 2010. Затова в договора винаги се пише коя версия важи, иначе при спор всеки ще чете своята.

Самото правило отговаря на три въпроса. Кой сключва договора за превоз и кой го плаща. Кой осигурява застраховка, ако изобщо има такова задължение. Кой изпълнява митническите формалности при износ и внос. Отговорът на четвъртия въпрос, къде точно минава рискът, зависи от мястото, което впишете до съкращението.

Таблица на Инкотермс 2020: всички 11 правила

Правилата са разделени на две групи. Седем от тях са за всякакъв вид транспорт, включително когато стоката сменя камион, влак и кораб по пътя. Четири са само за морски и вътрешноводен транспорт. При всяко правило до съкращението се вписва място, а какво място зависи от правилото.

• EXW (Ex Works, франко завода), всякакъв транспорт: посочено място на предаване, обикновено складът на продавача.
• FCA (Free Carrier, франко превозвача), всякакъв транспорт: посочено място на предаване на превозвача.
• CPT (Carriage Paid To, превозът платен до), всякакъв транспорт: посочено място на местоназначение.
• CIP (Carriage and Insurance Paid To, превозът и застраховката платени до), всякакъв транспорт: посочено място на местоназначение.
• DAP (Delivered at Place, доставено до място), всякакъв транспорт: посочено място на местоназначение.
• DPU (Delivered at Place Unloaded, доставено до място и разтоварено), всякакъв транспорт: посочено място на местоназначение.
• DDP (Delivered Duty Paid, доставено с платени мита), всякакъв транспорт: посочено място на местоназначение.
• FAS (Free Alongside Ship, франко покрай кораба), само море и вътрешни води: посочено пристанище на товарене.
• FOB (Free on Board, франко на борда), само море и вътрешни води: посочено пристанище на товарене.
• CFR (Cost and Freight, цена и навло), само море и вътрешни води: посочено пристанище на местоназначение.
• CIF (Cost, Insurance and Freight, цена, застраховка и навло), само море и вътрешни води: посочено пристанище на местоназначение.

Най-използваните условия и какво точно означават

В практиката на една малка или средна фирма се срещат пет-шест от тези правила. Ето какво поема всяка страна при тях, по тълкуванията на ICC.

EXW е минималното задължение на продавача. Той оставя стоката на разположение на купувача в своя обект. Купувачът я товари на собствения си транспорт и поема риска и разходите от този момент. Продавачът няма задължение да организира и митническото оформяне при износ. Именно тук е капанът. Купувачът от друга държава често няма как сам да оформи износ от България, а продавачът формално не е длъжен да го направи.

FCA решава този проблем. Продавачът предава стоката на превозвача, посочен от купувача, и сам отговаря за износното оформяне. Рискът минава към купувача в момента на предаването. ICC Academy препоръчва FCA вместо EXW навсякъде, където е възможно.

CPT и CIP объркват най-много хора, защото плащането и рискът се разделят. Продавачът плаща превоза чак до местоназначението, а рискът минава към купувача още при предаването на стоката на първия превозвач. Ако нещо се случи по пътя, загубата е на купувача, макар превозът да е платен от продавача. При CIP продавачът е длъжен и да застрахова стоката, при това с най-широкото покритие (клаузи „A“ на Института на лондонските застрахователи) и минимум за 110% от договорната цена. При CPT такова задължение няма.

DAP и DPU са доставка до посочено място при купувача. Разликата е само в разтоварването. При DAP продавачът не разтоварва, при DPU разтоварва. DPU замени старото DAT от версия 2010.

DDP е максималното задължение на продавача. Той доставя до посоченото място и задължително поема вносните формалности в държавата на купувача. В някои държави чуждестранно лице изобщо няма право да прави вносни митнически и данъчни формалности, така че DDP може да се окаже неизпълнимо. За такива случаи ICC Academy препоръчва DAP вместо DDP, при което вносното оформяне е задължение на купувача.

FOB или FCA: кога морското правило е грешно

FOB е най-познатото съкращение и затова го пишат навсякъде, включително при доставки с камион. Според ICC Academy FOB е само за морски и вътрешноводен транспорт, от пристанище до пристанище. Рискът минава, когато стоката е натоварена на борда на кораба в пристанището на товарене. Правилото е създадено във време, когато контейнери още не е имало.

При контейнер или палети стоката обикновено се предава на превозвача много преди да стигне до кораба, например на терминал или в склада на спедитора. Ако сте написали FOB, продавачът формално носи риска до момента на товаренето на борда, през период, в който стоката е извън неговия контрол. Затова ICC Academy посочва FCA като подходящото правило за контейнери и палети, а FOB за насипни товари между пристанища. Според същия източник нито едно правило не е правилно или грешно само по себе си, а е повече или по-малко подходящо за конкретната сделка.

При продажба на машини и трактори, с която съм работил, стоката често тръгва по суша, с камион или платформа. В такъв случай „FOB“ в офертата не дава полезен отговор на нито един от въпросите по-горе, а при щета точно този документ ще четат първо.

Какво Инкотермс не уреждат

Това е най-честото погрешно разбиране. Правилата уреждат превоза, разходите, риска и формалностите. Те не уреждат следните неща, които трябва да се договорят отделно или се определят от приложимото право:

• кога собствеността върху стоката минава към купувача;
• цената и начина на плащане;
• последиците при неизпълнение на договора;
• самите договори за превоз, застраховка и банково финансиране.

Как се пише клаузата в договора и офертата

Правилната клауза има три части: съкращението, възможно най-точно посочено място и версията. Например „FCA, склад на продавача, ул. …, Пловдив, Инкотермс® 2020“ или „DAP, обект на купувача, гр. …, Инкотермс® 2020“. „FCA България“ е твърде общо. При спор ще трябва да доказвате кое място сте имали предвид.

Във версия 2020 всички разходи по дадено правило са събрани на едно място, в членове A9/B9 от текста на ICC. Ако се чудите кой плаща конкретна такса, там е отговорът. Полезно е да знаете и за промяната при FCA. Страните вече могат да се договорят купувачът да нареди на превозвача да издаде бордов коносамент, след като стоката е натоварена.

Ако работите с много контрагенти, условието на доставка е добре да стои в картона на клиента или доставчика в системата и оттам да влиза в офертата и поръчката. Когато всеки път се пише на ръка, рано или късно някой копира грешното. Така е описано и в раздела ни „CRM и ERP“.

Проверка в шест стъпки преди подпис

Проверките са подредени така, че всяка следваща да стеснява избора след предишната. Удобно е да ги минете при всяка оферта или договор с чужд контрагент.

1. Видът транспорт. Ако стоката не тръгва директно с кораб от пристанище, правилата FAS, FOB, CFR и CIF отпадат.
2. Кой може да оформи износа. Ако купувачът не може, EXW отпада и остава FCA или по-тежко за продавача правило.
3. Кой може да оформи вноса. Ако продавачът няма право или възможност да прави вносни формалности в чуждата държава, DDP отпада и остава DAP.
4. Къде минава рискът и кой застрахова до този момент. При CPT рискът минава още при първия превозвач, а застраховка от продавача няма.
5. Точното място до съкращението, с адрес.
6. Версията на правилата, изрично написана в договора.