Регистрация на онлайн магазин в НАП: кой е длъжен, какъв е срокът и защо начинът на плащане решава всичко

Кой е длъжен да подаде данни за магазина в НАП

Правилото е в чл. 52м, ал. 1 от Н-18. Данни подава лице по чл. 3, което продава през електронен магазин. Домейнът може да е собствен, нает или на платформа за продажби, за задължението няма значение. Чл. 3 говори за онези, които трябва да издават касова бележка, и НАП го казва направо на страницата си за е-търговците: задължени са магазините, които приемат плащания с изискване за фискален бон. Останалите могат да подадат данните по желание.

Положението ви се мени заедно с начините на плащане. Магазин, който започва само с наложен платеж и банков превод, законно не подава нищо. Ако след година включи плащане с карта, попада в обхвата на чл. 52м. Наредбата иска данните преди започване на дейността, затова според мен те трябва да са подадени, преди бутонът за карта да се появи в сайта. Сложете тази стъпка в списъка до договора за виртуален ПОС, иначе за нея ще се сети счетоводителят, месеци по-късно.

Сверете се с начините на плащане, които реално предлагате:

• Плащане с карта в сайта: чл. 3, ал. 1 не го изключва от правилото, затова задължение има. Същото важи и ако издавате документ по алтернативния режим за плащане с карта, а при него данните са повече.
• Банков превод по сметката ви: чл. 3, ал. 1 го изключва. Ако приемате само така, задължение няма.
• Наложен платеж като пощенски паричен превод през лицензиран оператор: също е изключен, но клиентът получава документ на хартия или в електронен вид. Как точно куриерът събира и превежда парите, проверете в договора с него.
• Плащане в брой на място, например при вземане на поръчката от склада: това не е сред изключенията и задължение има.

Срокът: преди първата продажба и 7 дни при всяка промяна

Сроковете са в чл. 52м и са четири. Наредбата не дава гратисен период след старта на магазина.

1. Преди започване на продажбите: първоначалното подаване.
2. До 7 дни от промяна в подадените данни: актуална информация.
3. До 7 дни от прекратяване на продажбите: уведомление, което се отразява и в публичния списък на НАП.
4. До 7 дни от уведомление за несъответствие: поправка. Ако не поправите, магазинът се заличава от списъка, а актът за това подлежи на обжалване.

Какво се попълва в приложение № 33

Освен името на магазина и данните за търговеца, НАП иска и техническата страна на сайта. Данните се подават отделно за всеки електронен магазин. Съберете ги предварително, за да не отваряте формуляра три пъти:

• наименование на магазина и домейн;
• за фирма или едноличен търговец: ЕИК, наименование, седалище и адрес на управление, адрес на дейността, имейл и телефон; за физическо лице: имена, постоянен адрес, адрес на дейността, имейл и телефон;
• ако продавате през онлайн платформа: името и адресът ѝ, операторът, името, под което продавате, и линк към вашия магазин в нея;
• ако магазинът е собствен или нает: кой притежава домейна, къде е хостнат сайтът и кой е доставчикът, кой поддържа сайта, как се казва софтуерът и къде стои базата данни;
• вид на продаваните стоки или услуги и датата, на която магазинът започва работа;
• при алтернативния режим за карти: начини на плащане, доставчици на плащания, платежни сметки и номера на виртуални ПОС устройства.

Как се попълва за магазин на Shopify или друга чужда платформа

За чуждестранен доставчик формулярът иска наименование, държава, адрес, номер от търговски или данъчен регистър и имейл. Наредбата не назовава конкретни платформи и не казва дали магазин на Shopify с ваш домейн се описва като онлайн платформа, или като нает магазин. Не бих гадал. Питайте счетоводителя или информационния център на НАП и запазете отговора. Как изглежда такъв магазин отвътре, описваме в „Shopify магазини“.

Следствието от 7-дневния срок е по-досадно от самото подаване. Смяната на хостинг, на софтуер или на фирмата, която поддържа сайта, променя подадени данни. Миграцията обикновено се планира от хора, които мислят за теми и пренасочвания, и НАП рядко стои в списъка им за деня след нея. Бил съм консултант по европейски програми и съм виждал достатъчно формуляри, за да знам, че първото попълване е лесната част, а обновяването се забравя.

Как се подава: подпис, портал и публичен списък

Подаването е по електронен път, с квалифициран електронен подпис. Друг начин чл. 52м не предвижда.

НАП поддържа публичен списък на магазините, а приложение № 36 определя какво излиза в него: името и домейнът на магазина, видът на стоките и данни за търговеца. За фирма това са ЕИК, адрес, имейл и телефон. За физическо лице са името, адресът, на който се упражнява дейността, имейлът и телефонът. Ако продавате от дома си като физическо лице и подавате данните доброволно, имайте го предвид, преди да попълните адреса.

1. Осигурете си квалифициран електронен подпис, ако още нямате.
2. Влезте в Портала за електронни услуги на НАП и отворете услугата за подаване на информация за електронен магазин. На страницата за е-търговците НАП дава връзка към услугата, указания как се подава и XSD схема с примерен XML файл.
3. Попълнете данните по приложение № 33 отделно за всеки магазин.
4. Проверете магазина си в публичния списък на електронните магазини.

Какви са санкциите и какво вече не важи

Н-18 няма отделна глоба само за неподадено приложение № 33. Законът за ДДС има общ текст: чл. 185, ал. 2 наказва нарушение на чл. 118 или на нормативен акт по прилагането му, а наредбата е такъв акт. Размерите в ал. 2 са от 6000 до 20 000 лв. имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци и от 600 до 2000 лв. глоба за физически лица, които не са търговци. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат по-ниските размери от ал. 1: от 1000 до 4000 лв. и от 200 до 1000 лв. При повторно нарушение сумите се удвояват. В консолидирания текст на закона те още са в левове, затова ги цитирам така.

Кой размер би приложил проверяващият при вашия случай, не мога да ви кажа. По-големият риск според мен е другаде: неиздаденият документ за продажба. За него чл. 186 предвижда и запечатване на обекта за срок до 30 дни, независимо от глобата.

В старите статии, а и на страницата на НАП в копието ѝ от август 2025 г., още пише, че магазинът трябва да пази базата данни и да осигурява достъп до нея с възможност за експорт по чл. 52н. Този член е отменен с Решение № 14406 от 20.11.2020 г. на Върховния административен съд и в текста на наредбата стои като отменен от 27.04.2021 г. Данните за поръчките така или иначе ще ви трябват за счетоводството, но ако някой размахва чл. 52н, помолете го да го отвори.

Трябва ли ви фирма и кои регистрации са отделни

Приложение № 33 предвижда и попълване от физическо лице, така че самата подача не изисква фирма. Дали можете да продавате така за постоянно, е друг въпрос. НАП определя онлайн търговията като покупко-продажба по занятие с цел печалба и посочва, че който продава редовно по електронен път срещу възнаграждение, е данъчно задължено лице по ЗДДС. Формата на дейността решете със счетоводител преди първата продажба.

Подаването в НАП не покрива две други регистрации:

• Регистрация по ЗДДС. От 01.01.2026 г. чл. 96, ал. 1 задължава лице, установено в България, да се регистрира, когато годишният му оборот в страната надвиши 51 130 евро.
• Регистрация за храни. Според чл. 60 от Закона за храните търговията с храни от разстояние се извършва след регистрация. Заявлението се подава до директора на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на обекта или на централата на средството за комуникация. Ако в магазина има хранителни добавки или кафе, проверете и това.