Google Search Console: какво е, как се добавя сайтът и кои отчети да гледате

Какво е Google Search Console и с какво се различава от Analytics

Google описва Search Console като безплатна услуга, която помага да следите, поддържате и отстранявате проблеми с присъствието на сайта ви в резултатите от търсенето. Не е нужно да се регистрирате, за да ви има в Google. Регистрацията ви дава поглед отвътре: как Google вижда сайта ви.

По-конкретно, според помощната страница на Google, Search Console ви позволява да проверите дали Google намира и обхожда сайта, да оправите проблеми с индексирането и да поискате повторно индексиране на нова или променена страница. Показва ви и колко често сайтът излиза в търсенето, при кои заявки и колко хора кликват. Изпраща известия, когато Google срещне проблем с индексирането, спам или нещо друго, и показва кои сайтове сочат към вашия.

Разликата с Google Analytics е проста. Analytics брои какво правят хората, след като са влезли в сайта. Search Console показва какво се случва преди това: дали страницата изобщо е в индекса и при какви търсения се показва. Ако продуктът не е индексиран, Analytics няма как да ви каже нищо за него, защото никой не е стигнал до страницата.

Как се добавя сайтът: домейн или префикс на URL адреса

Първата стъпка е да добавите така нареченото „свойство“, тоест сайта, и да докажете, че е ваш. Search Console предлага два вида свойства за уебсайт и изборът има значение.

Свойство от тип „Домейн“ (example.com) обхваща всички поддомейни и протоколи: с www и без, http и https. Google пише, че за него проверката става само чрез DNS запис, тоест трябва да влезете при регистратора на домейна и да добавите TXT или CNAME запис, който Search Console ви дава.

Свойство от тип „Префикс на URL адреса“ (https://example.com) обхваща само адресите, които започват точно с този префикс, включително протокола. Адрес с www или с http вместо https вече не влиза. За сметка на това има повече начини за проверка, например мета таг в кода на сайта.

Моят съвет е да направите свойство „Домейн“, ако имате достъп до DNS. Така няма да се чудите защо половината данни липсват, само защото някой линк води към версията с www. Ако домейнът го е регистрирал бивш доставчик и никой не помни паролата, започнете с префикс и не отлагайте. Google пише, че добавянето на свойство не влияе на сайта ви в търсенето, така че няма какво да счупите.

Shopify магазин: проверка с мета таг и sitemap

Shopify описва в помощния си център конкретния път. Добавяте свойство с префикс на URL адреса, избирате проверка с HTML таг и копирате целия мета таг. После в админа на Shopify отваряте темата, „Редактиране на кода“, файла theme.liquid, поставяте тага на празен ред веднага след отварящия head таг, записвате и се връщате в Search Console да натиснете „Потвърждаване“.

Две неща, в които хората се спъват. Първо, магазинът не трябва да е в режим с парола. Shopify пише, че за проверката трябва да махнете паролата и можете да я върнете след това. Второ, проверката не винаги минава веднага. Ако Google върне грешка, изчакайте малко и опитайте отново.

Ако темата ви е собствена, както е при нас (никога не ползваме платени теми), сложете тага там, където е останалата част от head секцията, и си запишете, че е там. При следващия голям ремонт на темата някой ще го изтрие и проверката ще падне.

След това подавате картата на сайта. Shopify я генерира сама на адрес вашдомейн/sitemap.xml и я обновява автоматично при нов продукт, колекция, страница или статия. В Search Console отваряте „Карти на сайта“, пишете sitemap.xml и натискате „Изпращане“. Google пише, че ако сайтът е малък, около 500 страници или по-малко, и всичко се стига с линкове от началната страница, картата не е задължителна. Магазин с няколкостотин продукта и варианти обаче бързо минава тази граница, така че я подайте.

Отчетът „Индексиране на страници“: кое е проблем и кое не

Това е отчетът, който отварям първи. Той показва колко страници Google е индексирал и колко не е, с причина за всяка група. Новите собственици обикновено се стряскат от сивата колона „Не са индексирани“. Не е нужно.

Google пише направо, че не трябва да очаквате 100% от адресите да са в индекса, а само каноничните страници. В един Shopify магазин има много адреси, които не трябва да се индексират: филтри, сортиране по цена, едни и същи продукти през различни колекции. Google ги отбелязва като дубликати или алтернативни страници и това е нормално.

Ето кои причини виждам най-често и какво значат според документацията на Google:

• Обходена, но засега не е индексирана (Crawled – currently not indexed): Google е видял страницата, но не я е включил. Може да я включи по-късно и не е нужно да я подавате отново. При нас това обикновено значи, че текстът е твърде близък до друга страница или е твърде беден.
• Открита, но засега не е обходена (Discovered – currently not indexed): Google знае адреса, но е отложил обхождането, защото е очаквал да натовари сайта. Ако е масово, проверете колко бърз е сървърът и колко ненужни адреси генерира сайтът.
• Дубликат без избрана от потребителя канонична страница: Google е решил, че друга страница е основната, и няма да показва тази. Проверете дали е избрал правилната.
• Адресът е маркиран с noindex: някой е казал на Google да не индексира страницата. Ако е умишлено, всичко е наред. Ако е продуктова страница, имате проблем.

Проверка на URL адрес: защо точно тази страница я няма

Когато конкретна страница липсва, отчетът с общите числа не стига. Тогава пишете адреса в полето за проверка най-горе в Search Console. Инструментът показва дали страницата е в индекса, коя версия Google смята за основна и дали сайтът е отговорил при последното обхождане.

Важна подробност: резултатът по подразбиране е за последната индексирана версия, а не за това, което е на сайта в момента. Ако сте оправили нещо вчера, натиснете „Тестване на активния URL адрес“. Тогава Google зарежда страницата сега и ви показва дали би могъл да я индексира.

Ако тестът е чист, можете да натиснете „Заявяване на индексиране“. Тук идва разочарованието. Google пише, че обхождането може да отнеме от няколко дни до няколко седмици, че заявката не гарантира включване в резултатите и че многократното заявяване на един и същи адрес не го ускорява. Има и дневен лимит на проверките за всяко свойство. За много адреси наведнъж Google препоръчва карта на сайта.

С други думи, бутонът е за новата категория преди промоцията, не за всеки продукт всеки ден. Натискането по десет пъти на ден помага колкото и при бутона на асансьора.

Когато оправите проблем, засегнал много страници, отидете на причината в отчета за индексиране и натиснете „Потвърждаване на корекцията“. Google пише, че проверката обикновено отнема до около две седмици, а понякога и повече. Не я пускайте отново, докато не приключи.

Отчетът „Ефективност“: какво търсят хората, преди да ви намерят

Третият отчет показва движението от търсенето: кликове, импресии (колко пъти сте излезли в резултатите), процент на кликване и средна позиция. По подразбиране виждате последните три месеца и можете да групирате данните по заявка, страница, държава и устройство.

Едно предупреждение от Google, което спестява много спорове: дори заявката да е в списъка, може да не видите сайта си, когато я напишете сами. Резултатите зависят от часа, мястото, устройството и историята на търсещия. Затова „аз се търсих и не се видях“ не е измерване. Числата в отчета са измерване.

Как четем отчета, за да намерим думи за нови страници и статии, сме описали подробно в статията за ключовите думи за сайт. Тук ще дам само навика: сравнявайте последните 28 дни с предходните 28 и гледайте страниците, които падат. Ако падат всички едновременно, търсете технически проблем в отчета за индексиране. Ако пада една, отворете я и я сравнете с тези, които я изпреварват.

Какво проверявам всяка седмица (около 15 минути)

От годините ми като консултант по европейски програми ми остана навикът да чета контролния лист, преди да чета обяснителната записка. Със Search Console е същото: кратка проверка всяка седмица върши повече работа от голям одит веднъж годишно.

1. Известията и имейлите от Search Console. Google праща съобщение, когато открие проблем с индексирането, спам или друг проблем на сайта. Ако имейлът отива при програмист, който вече не работи с вас, ще научите последен.
2. Броят индексирани страници. Google пише, че в идеалния случай броят трябва да расте постепенно заедно със сайта. Рязък спад или скок значи, че нещо се е променило: тема, приложение, пренасочвания.
3. Нова причина в „Защо страниците не са индексирани“. Не ме интересува общото число, интересува ме причина, която миналата седмица я нямаше.
4. Картата на сайта. Статусът трябва да е „Успешно“. Ако Google не може да я прочете, опитва няколко дни и после спира.
5. Две-три важни страници през проверката на URL адрес: началната, най-продаваната категория и най-новата статия.

Кой трябва да има достъп и как да не го загубите

Най-честата беда, която виждам при нови клиенти, не е техническа. Search Console е направен преди години от агенция или фрилансър в техен акаунт и собственикът няма достъп до собствения си сайт. Когато агенцията си тръгне, историята остава при нея.

Правилото при нас е просто. Собственик на свойството е акаунт на фирмата. Агенции, програмисти и AI агентите, с които работим, получават достъп като потребители и се махат, когато работата приключи. Google позволява на собственика да дава достъп на други хора, без да им дава контрол над свойството.

Ако искате това да е част от цялостна грижа за съдържанието и търсенето, вижте „SEO и съдържание“. Ако магазинът е на Shopify и подозирате, че темата или приложенията генерират хиляди ненужни адреси, това се гледа в „Shopify магазини“.