Закон за изкуствения интелект в България: какво реално важи за вашата фирма през 2026 г.

Има ли закон за изкуствения интелект в България

Кратък отговор: българският закон още го няма, но правилата вече са в сила. Регламент (ЕС) 2024/1689, тоест Актът за изкуствения интелект, е регламент и в последния му член пише, че е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Не чака парламентът да го препише.

Законопроектът за използването и развитието на изкуствения интелект е постъпил в Народното събрание на 24.09.2026 г. със сигнатура 52-654-01-151. Към днешна дата е само внесен проект. Регламентът оставя на държавите да определят правилата за санкциите и мерките за прилагане, така че българският закон ще реши кой проверява и как точно се налагат глобите. Какво се изисква от фирмите обаче е записано в европейския текст и националният закон не може да го промени.

Има и още нещо за контекста. По данни на Евростат през 2025 г. 19,95% от предприятията в ЕС с поне 10 служители са ползвали поне една AI технология. В България делът е 8,55%, един от най-ниските в Съюза. С други думи, повечето български фирми ще трябва да спазват правила за нещо, което още не ползват.

Какво промени цифровият омнибус от юли 2026 г.

Ако сте чели за AI Act през 2025 г., вероятно помните датата 2 август 2026 г. като „големия ден“. Тя вече не е съвсем такава. На 24.07.2026 г. в Официален вестник на ЕС излезе Регламент (ЕС) 2026/1744, наречен „Цифров омнибус за ИИ“. Той влезе в сила три дни по-късно и пренареди сроковете. Ето какво важи сега според двата текста в EUR-Lex:

• От 2 февруари 2025 г. действат забранените практики, например социалното оценяване на хора и разпознаването на емоции на работното място и в училище.
• От 2 август 2026 г. важат правилата за прозрачност (член 50): човек трябва да знае, че говори с машина, а дийпфейковете трябва да са обозначени.
• Доставчиците на генериращи системи, пуснати на пазара преди 2 август 2026 г., имат срок до 2 декември 2026 г. да маркират съдържанието си машинночетимо.
• Високорисковите системи от приложение III, например подбор на персонал и кредитен рейтинг, се отлагат до 2 декември 2027 г.
• Високорисковите системи, вградени в регулирани продукти като асансьори и играчки, се отлагат до 2 август 2028 г.

Нивата на риск: къде попада обикновената фирма и кога става сериозно

Регламентът разделя системите по риск и задълженията растат заедно с него. Европейската комисия го обяснява на страницата си за регулаторната рамка с четири нива: неприемлив риск (забранено), висок риск (строги изисквания), риск при прозрачността (задължение да кажете, че е AI) и минимален риск.

За последното ниво Комисията пише, че AI Act не въвежда никакви правила, и дава за пример видеоигри с AI и филтри за спам. Пак според Комисията в тази група са по-голямата част от AI системите, които се ползват в ЕС днес.

При онлайн магазин или търговска фирма картината обикновено е такава. Препоръките за продукти, прогнозата за наличност, автоматичното сортиране на имейли и помощникът, който пише чернова на описание, са минимален риск. Чатботът на сайта и реалистичните AI видеа и снимки с хора са при прозрачността. Високият риск започва там, където AI решава нещо съществено за човек: дали ще го наемете, дали ще получи кредит, как се оценява работата му.

Ако има място, където малката фирма може да стъпи в зоната на високия риск, без да разбере, това е наемането на хора. В приложение III високорискови са системите за подбор, включително за насочване на обяви за работа, филтриране на кандидатури и оценяване на кандидати. Високорискови са и системите, които решават за повишение или освобождаване, разпределят задачи по лични характеристики или следят и оценяват работата на хората.

Тези изисквания започват от 2 декември 2027 г. Срокът изглежда далеч, но доставчиците на такива услуги трябва да са готови тогава, а вие ще трябва да знаете какво сте купили. Ако днес ползвате платформа, която „автоматично подрежда най-подходящите кандидати“, попитайте доставчика как се подготвя за изискванията за високорискови системи. Ако не знае за какво го питате, имате отговор и на други въпроси.

Чатбот, AI текстове и снимки: какво трябва да направите

Тук е по-голямата част от реалните въпроси, затова ще бъда конкретен. Регламентът различава „доставчик“ (който е разработил системата или я е поръчал и я пуска под свое име) и „внедрител“ (който я ползва в работата си). Ако си купите готов чатбот като услуга, вие сте внедрител. Ако обаче сглобите собствен бот върху модел по API и го пуснете под името на магазина, на практика сте доставчик и задължението от член 50, параграф 1 е ваше.

Задължението е просто: хората, които пишат на бота, трябва да знаят, че говорят с AI. Изключение има само ако това е очевидно за разумен и внимателен човек. Член 50, параграф 5 иска информацията да е ясна и да се дава най-късно при първия контакт. Едно изречение в началото на чата („Аз съм AI асистент, ако искате човек, напишете…“) решава въпроса. Не е нужна страница с правни термини.

При картинките и видеата задължението е на внедрителя, тоест на вас. Ако съдържанието е дийпфейк, трябва да кажете, че е генерирано или обработено с AI. Регламентът определя дийпфейка като съдържание, което прилича на съществуващи хора, предмети, места или събития и би изглеждало истинско. Продуктова снимка на измислен фон обикновено не е такова. Видео с „клиентка“, която разказва за крем и изглежда като истински човек, вече е.

При текста изискването е по-тясно, отколкото го представят. Задължението за обозначаване важи за текст, публикуван, за да информира обществото по въпроси от обществен интерес, и отпада, ако текстът е минал през човешка редакция и някой носи редакционна отговорност. Продуктовите описания, които пишем с AI агенти и после редактираме, не попадат тук. Ние все пак отбелязваме в края на всяка статия, че е създадена с помощта на AI и редактирана от автора. Регламентът не го изисква от нас, но читателят има право да знае.

AI грамотност: задължение без изпит

Член 4 беше най-използваният плашещ аргумент през 2025 г. В първоначалния текст доставчиците и внедрителите трябваше да осигурят „достатъчно ниво“ на AI грамотност на персонала си. Около това израснаха курсове с удостоверения и оферти „обучение за съответствие“.

Омнибусът го пренаписа. Мотивите казват открито, че строгото задължение е натоварило най-вече по-малките фирми. Новият член 4 иска доставчиците и внедрителите да предприемат мерки в подкрепа на AI грамотността на хората, които работят със системите от тяхно име. В текста изрично пише, че това не означава да гарантирате определено ниво на грамотност на конкретен човек. Комисията и държавите трябва да помагат, особено на малките и средните предприятия, а Комисията ще публикува практически примери.

На практика: ако служителите ви ползват ChatGPT за писма до клиенти, покажете им какво не се пуска без проверка, какви данни не се поставят в чата и кой отговаря за крайния текст. Запишете го на една страница. Аз съм сертифициран в областта на изкуствения интелект и съм сигурен, че тази страница върши повече работа от сертификат за участие в двучасов уебинар.

Глоби: колко и за кого

Числата в регламента наистина са големи, затова се цитират навсякъде. За забранените практики глобата е до 35 милиона евро или до 7% от световния годишен оборот. За нарушение на други задължения, включително прозрачността по член 50, е до 15 милиона евро или до 3%. За предоставяне на невярна информация на органите е до 7,5 милиона евро или до 1%.

Малко по-надолу в същия член има ред, който рядко се цитира. За големите фирми се прилага по-високата от двете суми, а за малките и средните предприятия, включително стартъпите, по-ниската. Омнибусът добави подобно облекчение и за малките дружества със средна капитализация, при глобите извън забранените практики. Добави и изискване държавите да отчитат интересите и икономическата жизнеспособност на малките фирми, когато налагат наказания.

Това не прави нарушението безплатно. Но магазин, който е забравил да напише „AI асистент“ над чата, не е в една категория с фирма, която е пуснала социално оценяване на клиентите си.

Какво бих проверил в собствената си фирма за един следобед

Ние изграждаме системите си заедно с AI агенти. Повечето от тях са вътрешни: описания, преводи, складова логика, справки. Как ги изграждаме, описваме в раздела „AI агенти“. Когато се зачетох в регламента заради собствените ни магазини, списъкът с реалните задачи се оказа кратък. Ето го:

1. Опишете на един лист къде ползвате AI: кой инструмент, за каква задача, кой гледа резултата.
2. Отбележете всичко, което говори директно с клиенти. Там сложете ясно изречение, че е AI, още в първото съобщение.
3. Прегледайте рекламните видеа и снимките с хора. Ако изглеждат като истински човек или истинско събитие, обозначете ги.
4. Проверете дали някъде AI решава нещо за кандидати или служители. Ако да, поискайте от доставчика план за 2 декември 2027 г.
5. Напишете страница с правила за служителите: какви данни не се дават на AI, какво се проверява преди изпращане, кой носи отговорност.
6. Следете българския законопроект. Когато бъде приет, ще стане ясно кой орган проверява и какви ще са процедурите.