AI и европейските програми: как малкият бизнес да финансира дигитализацията си, без да купи грешното

Какво няма да намерите в тази статия

Тук няма прогнози кога ще отвори следващата процедура и с колко пари. В интернет такива „прогнози“ има много и повечето са преписани слухове. Всяко число по-долу е от официална страница и е с датата, към която важи. Преди да планирате, проверете самата процедура в ИСУН и на сайта на управляващия орган.

По-старите процедури са обявени в левове. От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната и новите документи са в евро. Цитирам сумите така, както са обявени.

Европейската програма не е причина да дигитализирате. С нея плащате по-малко за нещо, което бихте направили и без нея. Ако проектът има смисъл само при 70% безвъзмездна помощ, най-вероятно няма смисъл и с нея, просто ще го разберете по-късно и по-скъпо.

Какво показа процедурата „Дигитализация на предприятията“ (2025)

Най-близката до малкия бизнес процедура от последните години е BG16RFPR001-1.012 „Дигитализация на предприятията“ по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027 (ПКИП). Според страницата на министерството тя беше обявена на 27.06.2025 г. с общ бюджет 80 млн. лв. и краен срок 26 септември 2025 г.

Условията бяха ясни. Кандидатстваха микро и малки предприятия, помощта беше от 5 000 до 50 000 лв. на проект и покриваше до 70% от допустимите разходи. Сред допустимите дейности бяха ИКТ услуги и решения като онлайн магазини, киберсигурност, ERP и CRM системи и инструменти за управление, производство и логистика. Подаването беше изцяло електронно през ИСУН.

Интересът показва колко търсена е такава подкрепа. На 09.12.2025 г. министерството публикува резултатите: оценени са 2 310 проектни предложения, от които 1 642 са предложени за финансиране за общо около 57,8 млн. лв. Сключените след това договори се публикуват на същата страница през 2026 г. Към днешна дата (14.10.2026) на страницата не е обявен нов прием по тази процедура.

Индустрия 4.0 и изкуствен интелект по ПКИП

За по-големите и по-технологични проекти има процедура за въвеждане на технологии от Индустрия 4.0, също по ПКИП. На 21.07.2026 г. министерството обяви, че още 286 малки и средни предприятия получават финансиране. Така подкрепените дружества стават 512 от 742 кандидатствали, а общият ресурс по мярката надхвърля 125 млн. евро.

В обявата изрично са посочени изкуствен интелект и облачни решения, наред с индустриален интернет на нещата, дигитални близнаци, анализ на големи данни и други технологии. Следователно AI вече е допустим разход в българските програми. Остава въпросът дали проектът ви го ползва за нещо, което може да се измери.

Отворена до 10.11.2026: „Въвеждане на зелени технологии в МСП“, по която се финансира и софтуер

В момента е отворена процедура BG16RFPR001-2.003 „Въвеждане на зелени технологии в МСП“, отново по ПКИП. Проектите се подават до 16:30 ч. на 10.11.2026 г., само електронно през ИСУН. Кандидатстват микро, малки и средни предприятия.

Общият бюджет е 82 995 277 евро. Най-малкият проект е 77 000 евро. Горната граница зависи от вида помощ. При минимална помощ (de minimis) тя е 300 000 евро за всички МСП. При регионална инвестиционна помощ е 300 000 евро за микро, 350 000 евро за малки и 450 000 евро за средни предприятия. Помощта покрива до 70% от допустимите разходи. При регионална помощ средните предприятия получават до 60%, а в Югозападния регион процентите са по-ниски: в София град например са 35% за микро и малки и 25% за средни.

Задължителната част на проекта е въвеждане на зелени технологии за кръгов модел на производство и потребление. Целта може да е по-добро управление на отпадъците, по-икономично използване на суровини и вода, по-малко или по-екологични опаковки или устойчиви продукти и услуги (повторна употреба, ремонт, разглобяване, замяна на пластмасата).

Към октомври 2026 г. това е отворена процедура, по която се финансира и софтуер. Софтуерът се финансира, когато е част от кръговия модел на предприятието: за управлението на отпадъците, за суровините и водата, за опаковките или за устойчивите продукти. Допустимият разход за софтуер е до 90 000 евро. Може да е готово решение, решение, разработено от изпълнител според нуждите на предприятието, или абонамент (SaaS), заприходен като дълготраен нематериален актив.

По тази процедура не се финансират софтуер за общи административни нужди (например счетоводство и човешки ресурси), реклама и консултантски услуги за подготовката на проекта. Думата „дизайн“ в условията означава придобиване на права върху промишлен дизайн като нематериален актив, а не услуга по уеб или графичен дизайн.

Европейското ниво: „Цифрова Европа“ и цифровите иновационни хъбове

Освен програмите, които се управляват в България, има и програми, които Европейската комисия управлява пряко. Основната за дигитализацията е „Цифрова Европа“ (Digital Europe Programme) с общ бюджет над 8,1 млрд. евро за периода 2021–2027. Тя финансира суперкомпютри, изкуствен интелект, киберсигурност, цифрови умения и по-широко внедряване на цифрови технологии.

За малка фирма директното кандидатстване там рядко е реалистично, защото поканите са за консорциуми и големи проекти. За МСП пътят минава през европейските цифрови иновационни хъбове (EDIH). Те дават експертиза, обучения, съвети за финансиране и възможност да „тествате, преди да инвестирате“. Програмата плаща 50% от дейността им, а останалото идва от държавите членки, регионите или частни източници. При първата покана Комисията е подбрала 136 хъба, а през октомври 2025 г. е избрала 83 за подновено финансиране.

Преди да пишете проект за AI, потърсете хъба във вашия регион. Да изпробвате решението с експерт струва по-малко от проект, построен върху грешно предположение.

Актът за изкуствения интелект: какво важи за малкия бизнес

Ако финансирате AI, трябва да познавате и регулацията. Регламентът на ЕС за изкуствения интелект (AI Act) влезе в сила на 1 август 2024 г. и се прилага на етапи. Според страницата на Европейската комисия сроковете са следните.

• От 2 февруари 2025 г. важат забранените практики и задълженията за AI грамотност.
• От 2 август 2025 г. важат правилата за моделите с общо предназначение.
• От 2 август 2026 г. регламентът се прилага, с някои изключения. Сред тях са правилата за прозрачност, например хората да знаят, че говорят с чатбот, и дълбоките фалшификати да се обозначават.
• Изменението „AI Omnibus“ влезе в сила на 27 юли 2026 г. и отложи правилата за високорисковите системи: до 2 декември 2027 г. за случаите от Приложение III и до 2 август 2028 г. за AI, вграден в регулирани продукти.
• Облекчените изисквания, например по-кратката техническа документация, вече важат не само за МСП, а и за малките компании със средна капитализация.

Как да напишете проект за AI, който ще ползвате и след отчета

Евростат подсказва какво спира фирмите. През 2025 г. само 8,55% от българските предприятия с поне 10 заети са ползвали AI при 19,95% средно за ЕС. Фирмите, които са обмисляли AI, но не са го внедрили, най-често посочват липса на експертиза (70,89%), неясни правни последици (52,52%) и притеснения за защитата на данните (48,83%). Добрият проект отговаря и на трите.

От опита ми с проекти и с внедряването на AI в собствените ни магазини работещата рецепта е скучна.

1. Започнете от процес, който ви струва часове всяка седмица: обработка на поръчки, склад, продуктови описания, отговори на клиенти. Технологията идва после.
2. Измерете процеса преди проекта. Без начално число няма как да докажете ефект нито пред програмата, нито пред себе си.
3. Поискайте решение, което остава ваше: данните са във ваша база, можете да го променяте и не сте заключени в абонамент, който ще спрете да плащате след края на проекта.
4. Предвидете обучение на хората. Регламентът вече изисква AI грамотност, а и без обучение софтуерът стои неизползван.
5. Още при проектирането проверете риска по Акта за AI. Чатбот за клиенти и генерирани изображения имат задължения за прозрачност.

Откъде да следите новите процедури

Официалните места са три. Порталът ИСУН (eumis2020.government.bg) е за самите процедури и за кандидатстването. Единният портал eufunds.bg публикува обявите и индикативните графици. Сайтът на съответното министерство е мястото за ПКИП. За програмите на ЕС гледайте страниците на Европейската комисия за „Цифрова Европа“.

Ако искате да видите AI решение, което върши работа в истински бизнес, разгледайте раздела „AI агенти“. Ако обмисляте проект, пишете ни през „Контакт“. Първо ще ви попитаме какъв проблем решавате и чак после ще търсим процедурата.